Ще протегнеш ръце към небето да видиш света през лъч светлина.

Ще се срещнат душите ни нейде,където денят и ноща се сливат в едно.

С поглед плах ще погледнеш звездите,в сърцето стаил си пак онази мечта- да докоснеш луната с длани,която не е в допир с простите земни неща.

И очите ти тъжни- с онзи блясък забравен, ще се срещнат тогава с моите очи и ще видим живота през прозорец отворен- онзи живот с нашите мечти.

Ще разкрият сърцата ни своята тайна,ще изтриеш сълзите от своите страни и отново напред в своя устрем последен ще се слеят в пространството нашите съдби.

Търсих те без да знам, че ще те намеря